Прокарвам пръсти по пода.
Събирам падналите коси. Ще правя магии с тях по-късно.
Парченца восък под ноктите. Хиромантията е претенциозна за практикуване.
Стъкълца, мъниста, пайети, обици (всички по една, винаги губя втората).
Прах, примесен с брокат. Отказвам се да бърша, къде ще отиде автентичността, все пак.
Отварям широко прозореца. Няма прилепи, напиращи да влизат.
Паяжината в ъгъла отказва да порасне:(
Цветето в саксията не се предава и е живо, въпреки смъртоносните ми заклинания.
Никак, ама никак не ставам за вещица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар