Турбуленцията отнесе опашката. Машината е неуправляема. Носим се към земята. Пътниците на борда са евакуирани. Опитвам се да овладея положението, но не се получава. Под мен полето е засято с рапица и лавандула, обичам това съчетание на цветовете. Усещам лекия мирис на смъртта. Тя ухае на лилави цветя.
Ден за гласуване, иначе. С баща ми се скарахме, естествено - разминаване в политическите предпочитания. Обяснявах на висок глас, че гласувам ЗА, а не ПРОТИВ (никога не мога да говоря спокойно с него, явно още избивам комплекси - вечната борба с моя малък тиранин:). Опит да се намери смисъл в нещо отдавна загубено - правото да решаваш и променяш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар