Киселина в кръвта, цветовете сменят местата си. Звуците добиват образ, картините зазвучават в дисхармония. Дуализъм с размити граници - поглъщащи се противоречия - като топка в стомаха. Туп, туп и се изтъркулва в краката ми, поставям едното си стъпало върху нея, пулсира като сърцето му. Взимам го в ръце. Съвсем леко, нямам право да наранявам. Така ме учеха. "Обуздавай разрушителните пориви." Оставям го настрани и излизам от стаята. Хващам октаринова нишка в ла минор и изчезвам, докато не е станало късно.
Абстиненцията ще ме убие - затихващ червен звънец върху притворена врата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар