Късен следобед. Малък автобус пътува от Тетевен за София. На магистралата, точно на участък с височина няколко десетки метра, двигателят се задавя, шофьорът отбива в дясно и спира. От предната част на кабината се понся изгаряща пара със задушаващ мирис. Хората се надигат притеснено и почти панически побягват към задната врата. Която е затворена. Вече не може да се диша. Слава богу, шофьорът отваря вратата навреме, за да излязат пътниците и поражения по белите дробове няма.
Историята се повтаря след няколко километра.
Само една жена протестира и смята, че трябва да се извика нов автобус и че този не е изряден. Това, очевидно е така. Всеки обаче бърза да се прибере и не му се разправя. Жената продължава да настоява, че не е редно да превозват пътници при положение, че автобусът е развален. Всички останали мълчат и стискат палци да минат безопасно и следващия тунел. С половин час закъсенение автобусът пристига в София.
Мълчанието понякога убива. Може би автобусът е направил втори курс с развален двигател и този път хората не са били късметлии...
Пътниците в късния следобед, обаче имаха късмета да минат по тясната летва на благополучния изход, опъната над пропастта на вероятностите. Вероятност автобусът да се преобърне в дола, вероятност да бъде пометен от летящ тир на магистралата, защото шофьорът не е поставил предупредителния триъгълник, вероятност да се задушат от отровния газ.
И сега на въпроса :"Какво бихте спасили, ако бягате от горящ автобус?"
Отговор: "Книгата, която чета."
Няма коментари:
Публикуване на коментар