От месец и повече (горе-долу от римския триумф) се е завихрила някаква спирала, мяткат се разни заскрежени утрини пред входове на палатки, кюфтенца и леща, къси полички, тъпи муцки, спорадичен секс, кашони, разни инвазии в личното пространство, пияни копелета и над всичко това се извисява като мегалитен паметник мостът Чавдар...
И само остава да се жалвам, че ми го няма времето, скрило се е някъде и се тресе абстинентно, докато есента предозира с крек от акрилно жълто, аз се друсам с екстаз-и и се опитвам да уловя цялата си енергия в тесните брегове на 20-часов ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар