вторник, януари 26, 2010

Запуши я тази дупка, човече

Стените вкъщи са обсипани с пирони. На тях висят всякакви дребни неща, които нямам сърце да прибера в един чувал с камък на дъното и да хвърля в реката да се удавят. От дупките в стените духа ужасно. Стоя с гръб към тях и се опитвам да не обръщам внимание на течението. Покривам ги с нови сувенири, за да спра за малко порива на вятъра. Но знам, че са там, отвори, които не мога да запълня.
В такива моменти си мисля, че е по-добре да оставя чука на дъното на разбития гардероб, да затворя вратата и да я залепя с лейкопласт, да не пускам никой вътре, с подаръците му и дребните белези, които ще остави по стените ми, след като си е тръгнал.
Ще запаля огън в средата на пода и ще гледам как пламъкът се мята бясно във всички посоки.

4 коментара:

Laleelay каза...

И все пак белезите и дупките в стените се появяват независимо дали ги харесваме или не; искаме или не искаме - живеем с тях. И това е най-хубавия живот, който се намира. Все пак, стената е една.

Огъня топли.

Warm hugs, not that it matters ;)

Minerva каза...

Винаги матърс:)

Laleelay каза...

:) :)

The Bloodthirsty Bunny каза...

Бах ^ вживях се малко като невероятния критик, обаче много ми харесват и ми се иска просто да коментирам.
Понякога се чудя как точно подобни текстове удрят право там където трябва. И често стигам до заключението, че всеки читател е изпитвал написаното, но не е имал думи и талант, с който да го изрази. Завидно е! И браво от мен... хубаво е да си имаш творчество...