понеделник, май 31, 2010

Чужденецът

Гледаш ме като чужденец, ей сега дошъл опакован от някаква северна далечна страна, където са те изкопали от айсберг. Пръстите ти - неразтопени, а костите ти се чупят като ледени висулки. Не мърдай, че не ми се събират остатъци от пода.
Чудя се какво да те правя. Не смея да се пресегна, защото не знам какво ще намеря като изтрия скрежа по кожата ти. Дали да очаквам, че под дрехите ти все пак има нещо живо, което мога да обера. Ръцете ме сърбят да взимам, но на теб само се порязвам. И така, обикалям те като натрошено стъкло и се чудя как да те измета от главата си.

2 коментара:

Пламен Бочев каза...

Впечатляващи сравнения... Не ми се мисли, че това може да е реалност...

Орлин каза...

Прекрасен текст!