Сигурен ли си?

Тръгвам нанякъде, няма знаци по този път, само издълбани от очите хоризонти.
Зад стъпките ми остават капиляри в почвата, разклоняват се и изтичат в канавката.
Пътят ме отхвърля от утробата си, отказва се от мен.
Аз никъде не искам да ходя, само да се сгуша в мекия му прах, но той е път и не търпи биваците.