Тази сутрин към 4 часа имаше гръмотевична буря. Беше прекрасно. Не съм се чувствала така естествено в София нито за момент от едногодишния си престой тук. Няма значение къде се намирам - на кой край на страната или света - гръмотевиците винаги ме заблуждават, че съм вкъщи. Донасят ми безкрайното усещане за самота. И желанието да прегръщам сама себе си. Е, има малка разлика. Обикновено в такива случаи сестра ми притичва от съседното легло и се гуши, защото умира от страх. И аз като бях малка си представях как от светкавиците се оформя кълбовидна мълния и влиза през стъклото, опустошавайки всичко по пътя си. Но понеже трябваше да съм смелата кака, се опитвах да не пискам.
Ъх, за малко да забравя, ето този сладур горе вече е при мен, за което благодаря на Дениту :)
3 коментара:
хаха...да, ваня е споменавала, че е умира от страх...хаха...симпатична гледка ще да сте...:)))
а денят тук е дъждовен...garbage...i'm only happy when it rains...
...а сега няма ли кой тебе да гушка?
мрррр.
че кога е имало ма..., котко Мими...:)))
Публикуване на коментар