четвъртък, октомври 05, 2006

Йога-мога, май, май мога...


Снощи бях на йога - за първи път. Както винаги в такива начинания, не успях да намеря привърженици и отидох сама. Оказа се, че съм попаднала в някаква полу-сектантска малка общност от около 30 души, които се разпознаваха отдалече по постелките, които си носеха. Аз поне така се ориентирах. Извод № 1- видиш ли куп народ с шалтета около някое училище, вариантът да отиват да лагеруват в класните стаи е изключен, по-скоро това трябва да е знак, че има някой гуру наоколо. Гуруто в случая беше някакъв мъж, много добре сложен, признавам си, който пръскаше очарование наоколо.
И сега, за всички, които нямат представа какво представлява йога занятието. Ще ви успокоя, ако ви кажа, сигурно, че и за мен това значеше да стоя и да се чудя как онзи бременната успява да се завърже на възел или да гледам как някое бабе прави салто и ходи на ръце. Тоест, с други думи, бях се настроила да гледам предимно как много по-обременени от мен хора правят чудеса. Оказа се, обаче, че съм в грешка. Успях да направя повече от позите (поне си мислех, че успявам, а както каза инструкторът, това било важно за йогисткото изпълнение на упражненията). И, което е най-важното - изпитвах огромно удоволствие. Пък и как няма, като предимно се търкалях на имагинерна тревичка. Накрая дори поспахме и се изпълвахме с положителна енергия. След йогата, ми беше толкова лекичко и весело, че вървях към къщи и се усмихвах на всички (включително на проститутката на площад Македония).
Накратко, препоръчвам на всеки да пробва, няма страшно:)

2 коментара:

denitsa каза...

жи, можеш ли все още?;) тези неща често са довреме, та затова...ехидничко се вмъквам...;)

Анонимен каза...

йогата е едно от наи положителните ми открития за последните три години. Кара те да познаваш тялото си и да му вярвяш. Любов! Да дишаме дьлбоко!