...или триста начини да те накарат да се чувстваш зле.
Наскоро правих хранителен режим на една приятелка на база на дългогодишните ми титанични борби със собствено причинените ми мастните натрупвания от кръста надолу, които не е нужно да отбелязвам, че са завършвали винаги с безусловна победа на дълбоките резерви, натрупани под опашната ми кост. Явно предците ми са били много гладуващо племе и гените им така са се изменили, че да ме предпазят по всякакъв начин от умиране от глад - като включително съм развила уникална по рода си способност да се храня от въздуха.
Та за хранителния режим ми беше думата. След като написах мерките, теглилките и групите храни, осъзнах, че в никакъв случай сама не бих успяла да го спазвам (и лошо ми стана, като се сетих, че преди две години изкарах на него почти два месеца). И всичко това, заради някакво вечно състезание "Кой по-, по-слаб". Я, излез, детенце хубаво, и изпей песничката - "Що са ми толкова тънки ръчичките?". И да се харесваме на кой - на себе си, на конкуренцията, на клиентите на женския пазар - "Насам, народе - 100 долара за една - 150 за три".
И всички тези малоумни книги, които се опитват да те убедят, че като свалиш 10 кила ще си оправиш живота - и че щом си малко по-различен (не дебел, не кльощав) страдаш от неизличима болест.
Ами от мен да го знаете, 10 кила по-малко не те правят по-щастлив. Само по-гладен:))))))
Та обявявам се срещу диетите "Японско чудо", "Зелева супа", "Оризова тапа", "Картофено пюре без мляко", "Яйца до обелване на очните ябълки", "Диня и пъпеш за тънка талия", "И една ябълка на ден стига" и други подобни, които са способни да те вкарат в интензивното, където и болничната храна може да ти се стори като френско ястие (или родопско, зависи от вкуса ви).
Яжте умерено и вкусно и се наслаждавайте на живота и прекрасните си форми. Защото нашата уникалност е това, с което ще се отпечатаме - било то на стола, или пясъка на плажа:))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар