Няма трус, няма епицентър - само руини. Опустошен град, разрушени мисли, отломки и стъкла в краката ми. Не си спомням как се озовах тук. Не спя, за да не забравя, но не помня какво. Нишката на любима мисъл бавно се изплъзва от ръцете ми и нямам желание да я догонвам. Аз ли съм, тук ли съм? Истинско ли е?
Сан Франциско през 1906-та. Бих умряла на такова място.
P.S.
"За теб не знам, но аз бях сам почти през всички тези дни. Дали и ти за мен не си живял, някога преди?... Няма никой като теб и аз не съм със теб случайно..."
Случаен човек, изгубен човек ... съм аз...
Цитатът е от песен на Мирко от Каризма, които нагличко са взели мотива на пианото от Trouble на Колдплей (любима моя). Резултатът е чудесно парче, което ми се наби в главата. REPLAY!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар