Падна лекичко, много бавно и напълно безшумно се разпадна. След това видях, че всъщност е била счупена много отдавна, но някой се е опитвал да я залепи. Не ми е мъчно, вътре няма нищо и без друго. Беше ми спомен от един човек, който някога, не помня вече кога, много обичах. Тази сутрин почти си тръгнах...Страх ме е, че скоро няма да поискам да се върна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар