вторник, юни 19, 2007

Placebo в детската градина

Тази година дядо Мраз не дойде. Вместо това изпрати Пласибо на дечицата в България да им раздадат подаръци (пенкилерчета, пласибо-екстази и захарен памук).
Малко предистория: Слушам Брайън и компания от малка, първия концерт пропуснах, на този по едно време дори не ми се ходеше (особено след Яхъра)- някой предложи да си продадем билетите и да ходим да пием в някъде :))).
Самият концерт протече, изтече и се отнесе горе-долу така....
Влизам вътре и какво да видя - Свилен пее. Прощавай, Свилене, че само две песни хванах, ама те най-важните бяха. Оглеждам се наоколо - едно рехавичко. Разумните, ревматичните, и както се оказа после "възрастните" почитатели са накацали по трибуните (като маймуните), но не и ентусиасти като нас. Решихме, че ще сме най-отпред или поне, възможно най-близо. Беше тъмничко като влязохме, та в момента, в който светнаха лампите и Остава не останаха, забелязах къде съм попаднала. Сборище на малолетни! Къде са им придружителите? Какви са тези бири! Ей, детенце, майка ти не ти ли казва, че не бива да се пуши в такава крехка възраст? Естествено преувеличавам леко. Имаше младежи, които току бяха навършили заветните 18.
Е, всичко това идва да покаже, че Пласибо явно са вечна група с подновяващ се фен заряд и че може би е време да отстъпя мястото си в редиците на по-младите. Път на младостта и неопорочения ентусиазъм!
Но, докато ви занимавам със соц плакати, ето че бандата почна да излиза. Ако бяха Бандата на Оушън, щяха да са 13 парчета, но и сега ми се сториха множко, на плаката бяха трима, а какво се случи тук? Поне 5-ма видях, а почти не бях пила (само една биричка). И нещо друго - китарите - имаше по 7-8 от всеки вид, поставени отстрани. Както се оказа по-късно Брайън не може да свири с една и съща китара две поредни парчета и неговата "очарователна асистентка" ги вадеше и подаваше като зайци от цилиндър.
Още в първия момент на появяването им едно дете припадна и се изнесе назад, което ми осигури малко преднина. От опит знам, че за да те хване (концертът), трябва да си възможно най-близо и смрадливо. Та се постарах максимално, излях няколко кила пот, настъпвах досадното малолетно говедо с шапка пред мен, кефех се като ме заливаше някой с вода (надявам се да е било вода)... и така.
Колкото до самото изпълнение - според мен (подчертавам, че е лично мнение) бяха страхотни. Много добри, направо велики. Пях, драх се като 13-годишна фенка с останалите лапета около мен (и с двамата монголи) и се докарах до състояние, в което цялата ми кръв беше изцедена и вместо това в тялото ми почна да се движи мелодията. Това е меко определение за усещането, което изпитах при едно от последните забивания. Страхотно беше, спирам с обясненията, че ще разваля магията, а и няма как да го усетите.
И като за край: Единственото парче, което не изсвириха, но за мен е ЕДИНСТВЕНОТО:)

2 коментара:

denitsa каза...

добре, че разказа. :(
да бях с теб...

Elpy каза...

и за мен концертът беше много добър и силно ми въздейства :)
аз, за разлика от теб, бях отишла много рано, за да мога да се ситуирам възможно най-напред и честно казано насъбралата се дотогава публика много ме стресна - действително бяха много малки и (най-лошото) много лигави. наложи ми се да прекарам близо час измежду тези деца сама, защото никой не си беше взел билет с мен..

и въпреки това, когато започна същинският концерт (демек Пласибо), никой конкретно нямаше значение (освен един червенокос симпатяга, за когото бях залепена през по-голямата част от концерта :)) и тълпата се превърна в един огромен и шумен организъм, част от чиято могъща маса бях и аз, но не можех да го видя някакси, защото като магнит Брайън привлече погледа ми още с излизането си на сцената.

обожавам спомена за този концерт и усещането тогава! благодаря, че ми припомни в този вдъхновяващ дъждовно-мрачен следобед. :)