Чудя се изобщо дали ще мога да дишам спокойно някой ден...до някого (освен до теб).
Нещастна съм, почти до лудост, от тази ужасна обреченост.
Стоя вцепенено и си мисля, не може да се случва отново, не може. И осъзнавам, че някой е изстрелял в мен малко топче, пълно с отрова, която се изпуска в лимфите ми всеки път, като започна да се страхувам. Заразява ме със съмнения, свива ми душицата, слага ми маската на смъртта и започва диво да нашепва - хайде, време е, махай се преди да си изгубила последната си капка самоуважение. Ей, ненормална съм вярно. Никой не бива да се приближава до мен. Трябва да внимавам повече. Да не допускам никого близо, прекалено близо...
Is it love?
Опитах ли се да изрека думите този път? Не... Никога няма да повторя тази грешка.
Не съм ничия, няма и да бъда...
Аз съм отровната половина на онази ябълка, от която заспиваш 100-годишен сън.
2 коментара:
Нали знаеш, че в тази твоя отровна половина на ябълката живее едно junky червейче. Помахва от малкото прозорче в кората, и гледа премрежено и щастливо - нещастно...
M.
Защото в кадифената зора,
На ноща
Останал сам със себ си,
Пребродил пътя пак
По който с теб вървях.
Пак мислите нахлули са във вените,
Артерии изпълнени със спомени…
Защо и как ний чувствата обръщаме в страх?
Страха от загубата,
На нещо неспечелено,
На нещо което нямаме,
На нещо което не притежаваме,
На нещо невъзможно за притежание..
Притежанието е отрова.
Проказата разяждаща деня,
Разяждаща Света.
Аз просто исках ...
Просто искам да съм до теб !
Защо ний чувствата обръщаме в страх?
Страх смразяващ костите на гръдният кош,
Смразяващ сърцето.
И ето ме отново в магазина на Живота.
Да купя малко време,
Срещу спомени.
О не !
Не немога да се разделя с тях !
И просяк пак ще бродя ,
Ще прося пак без време и за време ...
О не !
Не ме е страх!
Не ме е страх и с време и без време.
Та що да прося време ,
Щом мога и без него .
Но друго ме е страх ,
Че моето безвремие
Печат е черен
За границите ваши, които искам да пребродя.
И влизам в магазина на Живота .
А ето има намаление !
Цената друга е,
Любов да дам !
И как ще крача по земята ,
Без капчица Любов
И с много време?
Не !
Празен, по-добре умрял!
Ще изгоря сред спомените и Любовта ,
Дори и да е на мига !
Но хората що Любя без спомени не ще оставя.
За хората що идват Любов не ще откажа.
О! Ето имаме Лотария!
Печелите Безкрая, Вечността!
Цена пак има си
И тя е:
Да зарежите страха!
Не чувството за самосъхранение,
Не онова що ражда смелостта,
А онзи лепкав страх ,
Страха на много страхове,
Сковаващ гръдния ви кош,
Смразяващ и сърцето ви ...
Зарязах аз страха .
Две дисаги пълни.
Поех натаък с Любовта
И спомена
И с Вечността
В Безкрая...
Защо ний чувствата в страх обръщаме ?
За да си купим Вечността.
Страха е състояние.
tova moje i da sam ti go prashtal ve4e ama nali nimam dori kasa pamet ....
Ili@
Публикуване на коментар