Един ужасен обяд, две прекрасни Марии и дзен

Може би работите в София. Сигурно в центъра. Да, точно така около Патриарх Евтимий. Сто процента ви се налага да излизате да обядвате от време на време. Е, на мен също. Но мисля, че скоро няма да повторя. Разбрах защо живея тук и защо ми харесваше до скоро. Шумно е. Толкова шумно, че не чуваш мислите си и не ти се налага да мислиш. Пълно е с кукувици - толкова много, че изобщо забравяш за собствените си демони и се пазиш само от чуждите. Мръсно е. Набива се под ноктите и в кожата ти и те прави тежък и земен. Така земен, че можеш да пуснеш корени, докато чакаш зеленото на Петте кьошета.
Но днес осъзнах, че това НЕ МИ ХАРЕСВА.

И въпреки всичко малките хубави неща.

Две прекрасни Марии и една котка:





И абсолютен дзен в един таен двор: