Снощи в Грамофон имаше откриване на
Future shorts за България.
Мястото беше романтично, но не и прагматично подбрано.
Всъщност няма голямо значение, когато успееш да седнеш на първия ред (а ние - трите грации, успяхме:). Много народ, все ми се струваше, че аха да разпозная някой и нямаше да се учудя.
Обстановката беше предразполагаща, въпреки задимеността, и след пърформънса в началото (включваш танци и подмятане върху кокили), ни сервираха коктейлната черешка на вечерта. Началото беше със Sentimental journey. Единодушно решихме, че на сестра ми много ще й хареса (на нас също, както и на останалите). Няма да пиша СТРАХОТЕН филм (СФ), защото ще се наложи да използвам това словосъчетание около още 9 пъти, а не обичам да се повтарям.
Точно си бяхме отдъхнали от японки и хоп още една в City paradise. Оставям го без коментар - гледайте. Песента e Peach, Plum, Pear и се изпълнява от Джоана Нюсъм. СФ!!!! Излишно е да казвам, че на сестра ми щеше да й хареса:)))
И още японци:) Right place. СФ!!!!!!!
Следващите СФ-та бяха по ред на номерата: една любовна история She loves me, she loves me not, още една уж нелюбовна Can we kiss? и една съвсем маскирана като нямаща нищо общо с любовта (it's all about sex, dude) - Never like the first time.
Животът като куче не ми допадна много, но вижте трейлъра, може и да ви хареса да гледате американски филм с френско заглавие, ауууу how snobbish!
За десерт бяха оставили СФ на 3-та степен. Моят любим Жо Жо сред звездите (Jojo in the stars). Настръхнах като го гледах, и няколко сълзици пуснах. Но има защо...
По-късно ще има и скромен снимков материал на тълпата и лампите в Грамофон, стига да съм успяла да хвана нещо, защото, разбира се фотоапаратът ми умря, точно "когато трябваше":)))
За сметка на това фотографът на сайта се е справил добре. Даже и мен ме има - онова с безумната физиомутра на преден план (уфффффффффффффф, а толкова позирах, мама муууу).
Галерията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар