вторник, октомври 09, 2007

В отговор на Лени

В отговор на коментар, а пък стана пост.
Извинявам се, ако съм потвърдила това нелепо приравняване на категориите дебел=грозен с несериозния си пост от вчера. Той беше създаден, без в него да се влага какъвто и да е смисъл освен цитатиране на глупави и "общоприети" фрази, които хората от различни страни си разменят на по бира. Мисля, че мнението ми за това да си уникален и различен съм излагала и друг път.
Като представител на тази категория хора (доста изявен при това) винаги ме е вбесявало отношението към жените в България (и в другите страни), както и на самите жени към телата им - като към предмет, който трябва да има определена форма, за да се продава по-добре на пазара. И толкова се радвам на хора, които успяват да разбият този порочен кръг на глупост и ограниченост и да се обичат каквито са, а не каквито трябва да бъдат според някакви плакати.
Грозното има много лица. Никога не съм го приравнявала на килограми. Признавам си, че съм изпадала в слабост да мисля, че щом съм по-дебела ще бъда нещастна и ще умра самотна и изядена от кучета (което е пълно малоумие). Мислела съм и че съм грозна. Понякога ми се е струвало, че съм грозна, само защото имам целулит. Друг път, ми се е струвало, че съм чудовище, заради кратерите по кожата ми.
Явно това е по-лесният начин да си обясня защо не съм обичана и желана, защо по дяволите не ми върви във връзките ми. А уж имам акъл в главата си. Но тези мисли показват единствено само моите стени, как съм позволила на някакви чужди мнения, изразени по един или друг начин да ме накарат да им повярвам и още по-лошо - да се чувства УЖАСНО ЗЛЕ, как съм избрала лесния път да обяснявам несполуките си в живота (вместо да се вгледам по-добре какви са истинските ми недостатъци). Признавам, че имам проблем. Но се боря с него и наистина смятам, че трябва да ценим своята уникалност - това кои сме, колко чудесни хора сме всъщност, защото НАИСТИНА ГРОЗНО е да сме ОГРАНИЧЕНИ, ПОСРЕДСТВЕНИ, ЖЕСТОКИ, БЕЗСЪРДЕЧНИ. Такива хора никога не биха ми се сторили красиви, каквато и външност да притежават.

И последно, напоследък много ме вълнува темата за анорексията и за крехката женска психика, когато въпросът опре до липса на любов към самите нас. Държа да пусна линк към това видео.

2 коментара:

therewereswallows каза...

Оле не очаквах, че така...аз знам, че ти не мислиш такива неща, писах го просто като...още един мит, заблуда и пр.
...и защото и аз имам проблем ;)
поздрав!

Анонимен каза...

vsi4ki si imame problemi vaprosa oba4e e koga she sprem da gi reshavame opravdavajki se s nalojenite ot drugite iluzii koga shte sprem da se gubim v tezi iluzii vmesto da si jiveem s tova koeto sme koeto ni e dadeno za da si svarshim rabotata tuk i da se vzaimnodopalvame ...i sebeosashtestvim?!?!!
tova e naj- prekrasnata duma SEBEOSASHTESTVIAVANE - ima i lubov i strast i emociq i ...tova e jivota , ostanaloto si 4ista doza agonia

IlI@