По мои изчисления - нищо - едно листче с написана на него 4-цифрена сума, която по всяка вероятност е по-малка от едномесечната заплата на някои мои познати. Но до какво доведе това дори неосребрено листче - един разплакан от щастие човек (майка ми, след като й казах, че ще ходи до Венеция, иска, или не), един спокоен човек (аз, че ако се наложи да отплавам нанякъде в бурното софийско море, поне ще мога да се задържа над водата за месец - два), няколко доволни хора (приятелите, споделящи радостта ми).
И всичко това, заради хартийка без никаква стойност. И си мисля, кое е признак на бедност? Това, че се радвам като невидяла на някакви парици или че смея да правя планове за душата, само когато мога да си го позволя. Нима няколко цифри, написани собственоръчно от мен на лист хартия могат по този начин да направят света толкова прекрасно, вълнуващо и достижимо място.
Утре ще си напиша ордер за петцифрена сума и ще помечтая 1 час. После ще скъсам глупавата хартийка и ще се опитам да се убедя, че не ми трябват пари, за да пускам душата си на воля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар