За някои хора това вълшебно словосъчетание сигурно поражда приятен гъдел под черния дроб (или в него в неделните утрини). За други е поредната опция да се впишат в класическата снимка на "вечерта на един двайсе и незнамколкоси годишен младеж" и да окичат колана със скалпа на някоя "обезчестена девица". При всички случаи менюто задължително включва бързо похапване в кръчме до 8-9, плавно запиване в приличен бар и за най-издръжливите - танци, свалки, пияни шматки и други екстри в някой "порно" клуб по трасето.
Как да устоиш на този примамлив коктейл?
Уви, посърнало мога да заявя, че не само устоявам, ами и гледам да го избягвам. Напоследък цялото общуване, което опитвам да практикувам, не ми се отдава. Думите ми пропадат в някакъв ров, който дълбая от бая време. Не ми се пие, не ми се ядат престояли пържени картофи в студена кръчма ("Бохеми" на Попа - отврат, да не сте стъпили там! - предлагат жива бира, а такава няма, в помещенията е студено, манджите са от обяд, а цените избиват бутилките по стените), не ми се запознава с никой, не ми се говори с близките ми хора. Някакво задълбаване в собствената ми изровена дупчица - в очакване на второто пришествие (само че за разлика от руските сектанти не вярвам, че ще дойде).
И тъга...
Снощи, след като се опитах да заспя (опитите продължаваха безуспешно докъм 3 часа), реших нещичко, което ме накара да се чувствам по-добре:
- ще спра да пия за известно време
- ще мисля за другите преди себе си
- ще опитам да пренебрегна егоцентризма си
- ще наблягам повече на уроците си по френски
- ще радвам хората около себе си
- ще се обадя на мама по телефона
- ще ходя на йога редовно
Дълъг списък стана, а уж не е нова година. Това са обещанията преди да навърша 28. Толкова скоро е...
А мъглата беше превърнала града в кадър от приказка - застинал и приглушен и блърнат кадър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар