понеделник, март 10, 2008

Събота, стъклена събота

Оловна светлина се процежда между залепени за небето огледални облаци.
Така се опитва да изглежда истинско, че почти му вярвам, почти усещам, че ме обича.

Гледам в краката си и търся сини стъкълца. И жълти.

Червената рокля, прибрана в торбата набързо. Ще изчака разходка и розов сладолед през лятото.

1 коментар:

denitsa каза...

чакат те няколко стъкълца тук. десини са. нейни находки. аз не умея да намирам.
днес се сетих за червената рокля! страхотна!