Вътрешната страна на вятъра

Тя започна така:

"През първата половина от своя живот жената ражда, а през втората убива и погребва себе си или онези около себе си. Въпросът е кога започва тази втора половина?"
С тези мисли студентката по химия Херонея Букур счупи едно варено яйце в челото си и го изяде. То беше последното от запасите й. Носеше много дълга коса и се обуваше с нея вместо с обувалка. Живееше на най-оживеното място в Белград в стая под наем над кръчмата "Златното буренце" и хладилникът й беше пълен с любовни романи и грим. Беше млада, мачкаше банкнотите в шепа като кърпичка, когато отиваше по покупки, и мечтаеше да легне в морската вода по обед и да поспи половин час. Спомняше си ръцете на баща си, по които бръчките течаха като вълни, гонени от вятъра и умееше да мълчи в дур и мол. Наричаха я Херо, обожаваше чушките, носеше вечно подлютена целувка, а под бялата престилка - чифт мусктакати цици. Беше толкова бърза, че можеше да си ухапе ухото...."

Е, добре, как да не си я купя. Прощавай, Харуки, и твоят ред ще дойде. Сега обаче правя място в леглото на Милорад Павич и неговия роман за Херо и Леандър.