Ще паднат ли седемте рилски езера

Чудя се какво да отговоря на въпроса на Мишел след снощния протест.
Поредната проява на гражданското ни общество. Общество, наброяващо 100-тина души. Не ме бива в броенето, съжалявам ако посмалявам бройката.
Имаше полицаи. Беше проведен един контролиран и милиционизиран протест. Много цивилизовано. "Сега може да пресечете", "Сега не може да пресичате". "Скандирайте сега". Колите минават, хората си вървят по пътя, някои се засичат по средата на пътеката и щастливи, че се виждат опитват да правят задръстване. Но полицията си беше на мястото. Не бяха груби. Бяха изключително прецизни. "Спазвайте закона!". Ако им кажат да отидат и предотвратяват незаконния строеж на езерата, дали ще са толкова изпълнителни пак? На кой му се озорва, заради някъв осакатен пейзаж?

Тъжно ми е. Не мисля, че ще има отзвук. В интернет (мерси, Валя). Телевизор нямам, за да видя какво е мнението на медиите. Медиите, призвани да ни дават цялата информация, в търсене на истината. Приказки за лека нощ в осем без 10.


Представете си, че съществува и друг свят. Малко по-различен от личния ви "цикъл на Кребс". Той не свършва с паркирането на колата пред входа и включването на телевизора. Главното действащо лице в него не са вашите "проблеми", нито "човече, Клюнът е маниак" или "пусни едно смс-че за мюзик айдълчето".
Свят, който също е ваш, но лека-полека забравяте, че съществува. В него има зъбати диви планини, обширни полета, невинност. Спомняте ли си я. Невинността? Свят, в който имате силата и възможността да крещите и казвате какво мислите. В който ви пука къде се е скрила истината и гневът е справедлив и овъзмезден. И никой не смее да извива ръцете ви.

Изчезва чистотата в душите. Мартенският сняг не успява да скрие грозната разкопана картинка.
Как така всички повярваха, че "нищо не зависи от тях?".