И пак - Цветница след една година...

"И все пак е Цветница, цвете такова.." - мерси, Илийка, много мило, че ми напомни:)
Миналата година точно на този празник бях най-обърканият човек на света. Днес имам чувството, че всичко се повтаря. Но поне съм подготвена, знам точно как реагира съществото ми на удари. Сигурна съм, че въпреки пропуснатия удар, сърцето ми ще продължи да бие. И може би не днес, може би след седмица, две, месец, кой знае кога, но ще бъда добре. И ще бъда пак тихата спокойна повърхност над заспалия в мен град. Улиците му ще светят тихо нощем - съзвездията Грифон, Вещица и Хипопотам ще показват мястото за потапяне на пришълците. А аз ще се усмихвам, без да ме боли.

"Обещаваш нали?"

Сестра ми ме посъветва да запиша как точно се чувствам в този момент, за да не забравя по-късно, когато нещо се промени.

изпитвам болка. защо си мисли, че знае по-добре от мен какво чувствам аз. ако обичаш някого истински, трябва да го оставиш да си тръгне.