The needle day

или .... Какво можете да направите с кръвта си за около два часа


Отдавна ме гложди мисълта да дам кръв (правила съм го веднъж и съм го запомнила като нестандартно изживяване). И така, днес за около 5 минути (отново) реших и се засилих към Центъра по кръводаряване. Още пред входа забелязах някакъв контингент от около 12 мургави граждани, един от които се приближи към мен и попита: "Трябва ли ви помощ. Ние сме кръводарители!". С цялата си наивност се запитах каква ли помощ ще ми предложат - примерно да ми покажат нагледно как да си попълня формуляра, или как да помпам качествено за пълненето на банката. Явно съм придобила много замислен вид, защото той повтори въпроса си и аз осъзнах, че се опитва да ми предложи безценните си кръвно-помпащи услуги. Дарих го с 31-каратовата си усмивка и гордо заявих: "Аз ще давам кръв!". Фанфари, бели портокалови цветчета, конфети.... изобщо - няма такъв миг! И с благородна еленова подохда се отнесох към вратата. НО плавният ми полет беше брутално прекъснат от някакъв пазач, който ми се изрепчи, че са в почивка и "ами санитаризират помещенията от .... всичката тая кръв". Тук няма да изпадам в подробности какво си представих, но общо взето включваше някакви пурпурни реки (при това без Жан Рено).
Понеже имах 50 минути и не ми се искаше да се присъединявам към контингента, какво по-добро уплътняване на времето от проверка за ХИВ статуса ми. Отскочих до ХЕИ на Враня 2 и се засилих да се тествам анонимно и многооооо поверително. И хоп - пазач. "За къде сте?", аз отклонявам мънкайки въпроса "В почивка ли са?", "Да, но вие кажете!". Ок, казвам "Искам да се изследвам за СПИН!" - там там таааааааам. Човекът невидимо се дръпва назад, поглежда ме и прочитам в сините му дребни очички "Тая пък каква е? Какви ги е вършила? Как ли й е професионалният псевдоним?". На върха на езика ми е да му кажа "Ще се женя! Затова ми трябва!", но нали съм честна до край, измънквам едно "Мииии, да пробвам, що не!". Все пак се оказаха в почивка, язък за театрото. Оставащите десет минути оползотворих в пазаруване в БИЛЛА като последните 10 минути от живота ми, прекарани в блажено неведение относно моите взаимоотношения с ХИВ (ще ги бъде ли, няма ли...).
Може и да съм Super Girl, но на връщане треперех като Chicken. Отново ме посрещна пазачът. "Вие за какво бяхте?". За да избегна тавтологията му отговорих този път "За ХИВ изследване." и се отнесох с асансьора към петия етаж (странно, но течеше парламентарният контрол, оригинално озвучаване:))))
Изследването е безплатно, анонимно, провежда се от готина леля с чувство за хумор, която стои до теб, докато излезе резултатът, и изобщо е поставена там, за да те успокоява. Много й благодаря. Не че имам сериозни основания да се страхувам от зараза, но разумната предпазливост никога не е излишна...

И тук е моментът да изкрещя: NEGATIVE!!!!!

Самото кръводаряване - качих си кръвното (Ред Бул дава крила) и пих едно кафе със сестрата, а после помпах, ли помпах. По едно време държах в ръка тръбичката, по която се стичаше кръвта ми. Беше толкова топла, стана ми много мило. Все едно беше някакво малко птиче и си представих как във вените ми писукат новоизлюпени пиленца. Източиха ми ужасно много - половин кило почти, изобщо не очаквах, но като са те вързали, няма къде да ходиш. Все пак бях щастлива, че само толкова издърпаха, че както бях се предала, можеха да ме изцедят до капка. Затова и сърдечно им благодарих . Сестрата ме погледна притеснено "Добре ли сте?" "О, да, благодаря, благодаря!". Това вече съвсем ги свари неподготвени и почнаха на свой ред да сипят благодарности, подаръци, храна, бележки за отпуск, направо се оляха:))) А и като разбраха, че давам не за някой, а за собствено удоволствие напълно се ошашкаха. Странни хора. Пак трябва да ги навестя някой ден:)

Е, сега съм половин кило по-лека. С прояснена мисъл, направо щастлива и умиротворена. А и с няколко излишни шоколада. Така, чеееее, ориентирайте се, докато не са ги взели всичките:) Кръводаряването е интересно и забавно. И дава живот (опс, простете за клишето).