Снощи след дълго очакване и безсънни нощи (н(а)(е)миг), се състоя представлението на Кучето (a.k.a Заро).
Нямах представа какво да очаквам, защото от снимките тук не ми ставаше ясно нищо, а текстовете, колкото и да ме радват, ми беше трудно да си ги представя в движение и глас.
Е, комбинацията беше трепач, честно, Куче! Страхотно беше:)
И идеята за "втори" на сцената (симпатичен младеж от Ambient Anarchist), който изтръгваше звуци от всичко (те това добре го могат, както не веднъж съм се убеждавала:), както и за жена, която да изиграе текстовете, беше много точно попадение.
Какво да кажа за актрисата - ей, момичето се справя с всичко. Трапецът ме впечатли, а и не само.
Любимата ми сцена - миенето на зъбите, Винсент, леглото. А и свръхновата, разбира се.
Любим текст (който не беше включен) - Николета от Обеля.
Странното е, че стилът на Кучето доста ми влияе. Психически. Променя моя собствен. Ебаси конформизмът. Или, ебаси якото писане:)
Тъпо, копеле, ужасно просто.
Във филма го играя соло.
Забравям репликите си, пелтеча,
и няма грам Надежда за завеса.
Хряс, лентата се къса по средата ми.
Protection е про-текла мръсна дума.
Нови любими Trouble over Tokyo - изпълнителят е нечий учител по бас:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар