сряда, август 06, 2008

Константинопол хайър* - Истанбул евет


Четири дни на Златния рог. За втори път на Куручешме арена, по калдъръмените улички над пазара на подправките, в пулсиращото сърце на нощен Истанбул - Таксим.
На първо място - огромни тешекерлер на домакина ни Кай, който безрезервно ни приюти през тези дни - храни ни, пои ни и ни развеждаше из уличките с клубове в Таксим.
Благодаря и на девойките, които споделиха преживяването Истанбул. Не се съмнявам, че и за тях беше абсолютна чиста емоция (ще чакам да разкажат и те), съдейки по нежеланието с което си тръгнахме, скоро пак ще се върнем там.
Не знам какво мислите за Турция, за Истанбул. От първия път, когато стъпих в този град, се влюбих в него. При това съзнавах, че виждам туристическата му физиономия и че със сигурност има неприятни моменти. Очаквах да се натъкна на тях сега и доста мръсната автогара някак потвърди опасенията ми още от самото начало.
Качвайки се на метрото, обаче, очакванията ми останаха светкавично на онази мизерна гара и бяха заменени с постоянно прехласване - по точността на градския транспорт, чистотата на улиците, небостъргачите, Босфора, невероятната учтивост на всички хора около мен, няоки от които се оказваха българи преселници и с носталгия си говорихме за родната им Варна. Без каквито и да е мъгляви подбуди, случайните минувачи бяха готови да помогнат, усмихваха се, упътваха ни, радваха ни се, като разбираха, че сме комшу. Запознахме се с интелигентни и очарователни младежи, с които открихме чудесни местенца - барове на покривите на стари сгради в Таксим, където освен да изпиеш по няколко коктейла под звездите, можеш да се влюбиш, да танцуваш до полуда на невероятна музика или просто да се наслаждаваш на кипежа по улиците от птичи поглед.
Историческите забележителности, разбира се, не бяха покрити, но поне видяхме Синята джамия и влязохме в древна цистерна, която беше осветена като храм (съдейки по рибите, които плуваха на дъното на помещението, ще да е бил храмът на шарана). Помързелувахме в градината Гюлхане, в дърветата на която имаше колонии папагали, които явно бяха във война, защото крещяха нетърпимо).
Утре ще има клипчета и снимки, както и бележка за концерта на Бьорк (който от причина да бъда в Истанбул, се превърна в просто приятно допълнение към обикалянето).

* Мерси на Валя за поправката :)

7 коментара:

Анонимен каза...

Aко трябва да сме коректни - произнася се хайър (hayır). И-то без точка при тях се произнася като 'ъ'. И изобщо много ме гложди идеята да запиша един курс по турски език.
Хората там са прекрасни :)

Kai каза...

Едно допълнение и от мен:
Teşekkürler както виждаш се пише с Ü което се произнася ew като в few или stew
Предполагам че транслитерацията на кирлица ще е "тешекюрлер".

denitsa каза...

еееех, не съм забелязала папагалите в гюлхане...

Анонимен каза...

Искам снимки от Бьорк. Малко, надъхано и злобно съм, не си играй с мен :)

Анонимен каза...

Eeee, nishto ne si napisala za s koi ti e bilo sefteto v toia grad:-))) Nishto de, az pak se izkefih da cheta i pak mi se prihodi...D.

Minerva каза...

Ми, сефтето ми беше с тебе. И беше незабравимо:)))) И пак искам. Много си ми прилипсвала, диваче. Гледам тези снимки от Париж и се чудя КАКВИ ГИ ВЪРШИШ, Добс!!!!

Анонимен каза...

Nali, na mnogo hora im e chudno, ama ne smeiat da komentirat pod snimkite vuv face-a, za koeto im blagodaria:-) Pilcite se broiat na esen, az se opitvam da namiram closure s vsichki glavni edin po edin, bez da staa iasno dali s uspeh:-) shte triabva da se zasechem v niakoi chat za poveche kluki s tebii....