сряда, октомври 15, 2008

Дантели и Вдъхновение (в-дъх)

(претенциозна бълвоч)

Казва: "Загрижено съм за твоето писане...".
След това с пластинирана усмивка вкарва игла във вената.
В кръвта ми потича свръх доза безпокойство и вече предусещам къде ще удари.
Винаги се цели в едни и същи тънки стени - прави си галерии в естествените кухини. Търси някаква руда. "В мен тежки метали нема, пич."
Почива си, когато забравям за него, набира сили, а после с още по-голяма сила забива кирката.
Но пък резултатът е толкова естетично изпипан - имам най-красивото дантелено сърце ever.





Even I don't need stupid jerks.

thanX, mys:)

2 коментара:

пламен каза...

претенциозно, но понякога си трябва :-)

junkpaper каза...

пфлаххх.. текстът е невероятно... влизащ