(претенциозна бълвоч)
Казва: "Загрижено съм за твоето писане...".
След това с пластинирана усмивка вкарва игла във вената.
В кръвта ми потича свръх доза безпокойство и вече предусещам къде ще удари.
Винаги се цели в едни и същи тънки стени - прави си галерии в естествените кухини. Търси някаква руда. "В мен тежки метали нема, пич."
Почива си, когато забравям за него, набира сили, а после с още по-голяма сила забива кирката.
Но пък резултатът е толкова естетично изпипан - имам най-красивото дантелено сърце ever.
Even I don't need stupid jerks.
thanX, mys:)
2 коментара:
претенциозно, но понякога си трябва :-)
пфлаххх.. текстът е невероятно... влизащ
Публикуване на коментар