Седи до мен. Вече трети ден. Усещам присъствието му само по топлината, която ме облива от време на време, когато, предполагам, ме прегръща. Козината му ме гъделичка и вместо да кихам, кашлям. Пия АЦЦ без резултат, защото то отказва да си тръгне. Моето малко, пухкаво доволство, което ме прави толкова щастлива.
Не знам къде съм го лепнала. Подозирам, че има нещо общо с онова изкачване, липсата на опора, безумната радост, която ме връхлетя щом най-накрая докоснах скалата, осъзнаването, че съм заобиколена с прекрасни хора, че аз съм, съм, съм, от аромата на мандарината, която беля, кафето с канела и меда с пчелно млечице, тихото потропване на шишовете след полунощ, костенурките, които могат да летят и невероятната песен (приспивна кюрдска) в най-кошмарната част от филма, която ме кара да превъртам поне 5 пъти една и съща сцена...
А дали не е, защото най-накрая пуснаха парното?
7 коментара:
странни филми гледате, госпожа...
Госпойца, благодаря:)
Моля :-)
филмът трябва да се гледа...
а този е за Афганистан при талибаните...хм, с уточнението талибаните на етап 90-те
http://www.youtube.com/watch?v=cLMnB6OeJgU&feature=related
Благодаря, Джени:)
Осама вече чака за гледане. Ще споделя:)
Turtles can fly е невероятен филм. Мерси :)
ако не си гледала, препоръчвам един от любимите ми филми
http://www.youtube.com/watch?v=Xlan8eCU-sE&feature=related
Публикуване на коментар