сряда, ноември 19, 2008

... и неговата душа

Ако не можеш сама, ще те накарам. Не, няма да помагам, няма да съм мила. Няма да те водя по галериите и да ти показвам с фенерче образувания като зъби в гърлото, като зъби в корема, прораснали и готови да тръгнат на война. Насила ще те накарам да осъзнаеш. Ще те набутам в най-тясното и ще ти взема светлината. Използвай ръцете си! Използвай носа си, кожата и колената. Ще станеш цялата в синини и охлузвания, докато излезеш от там. Но ще се измъкнеш. Защото аз вече съм от другата страна и те чакам там. А рибарят не може да живее дълго без своята душа.

3 коментара:

junkpaper каза...

...и това как ме накара да изхвърча...

бела каза...

хихихи! колко ми е весело метафорите да оставят синини :)

junkpaper каза...

на мен ми остави кости и муслкули които бях забравила че имам