вторник, декември 16, 2008

Камино - пътят на пилигримите

Когато за първи път бях в Брюксел, ми направиха изключително впечатление странните знаци във форма на миди, наредени по невидима права линия и сочещи нанякъде. Тогава сис ми обясни, че показвали на вярващите накъде е морето и ги водели в религиозния им поход. Скоро се запознах с една девойка, която беше изминала пътя на поклонниците (разбира се пеша), прекосявайки цяла Франция и Испания, докато стигне морето. Сама.
Според някаква статистика всяка година милиони европейци поемат по пътя на мидите. Най-известен е Френският път, който минава през Пиренеите, пресича Кантабрия и през Галисия стига до Сантяго де Компостела. По пътя е осеяно с убежища, където можеш да спиш и хапнеш. Със сигурност няма да си единственият човек с раница из зелените полета на Галисия. Като съвсем не е задължително да си дълбоко вярващ и религиозен, достатъчно е да осъзнаеш, че искаш да си вземеш почивка от собствената ти матрица и да поемеш на път. Дълъг, точно толкова, че да изгубиш смисъла и да го намериш отново, а в края му - да потопиш ръце в океана и да си отнесеш за спомен няколко бели миди, за да ти припяват нощем, че си способен на всичко:)

3 коментара:

plamenj каза...

Немски панимаеш ли?

В тоя случай потърси Ich bin dann mal weg - Meine Reise auf dem Jakobsweg на Hape Kerkeling. Има и видео в youtube.

Анонимен каза...

В неделя прекарах един приказен следобед с един младеж, който е изминал този път, а после е решил, че ще изостави всичко и ще пътува из света в продължение на две години...

Minerva каза...

Да...
Превратните точки по тялото на съзряването ни. Това е някакъв средноевропейски синдром на лутане. Прехвърляне от психическото към физическото пътуване в опит да се намираме, явно...
И аз познавам поне 2-3 такива младежи:)