вторник, януари 13, 2009

Жан, Жули и Кристин - право в десетката

Прочетох предварително за какво става въпрос в пиесата и нищо не разбрах, гледах трейлър и пак не разбрах. Затова я гледах в Сфумато снощи.
Извън време и гео пространство, в една кухня две жени и един мъж се хващат за гърлата. Объркана, наранена, същита от комплексите на родители "аристократи", госпожицата опитва да намери любов на неочаквано място. Господар в лицето на лакея. "Заповядай ми!" умолява го тя. Защото не знае какво да прави - нито днес, нито утре, нито с живота си. Една жена, натъпкана с противоречия и омраза, нуждаеща се отчаяно от близост.
От другата страна - Жан, който знае много добре какво иска от живота. Направил е малкия си грандиозен план и му трябва само първия клон, за който да се залови по пътя си към успеха. Получава го неочаквано и лесно. Но се оказва, че той сам се е отчупил и е паднал в ръцете му и няма как да продължи по дървото нагоре.
И накрая - Кристин - годеницата на Жан. Споделяща прагамтизма на човек без избор в живота, тя може да мечтае само в църквата. И вярва, о, как вярва, че последните ще бъдат първи. Тази увереност й дава благородство на духа, което обаче е дребнавата горделивост на честта, придобила свръхценност и същевременно не струваща нищо.

Пиесата ми хареса, въпреки че не ми даде необходимия катарзис. Имаше реплики, които познавах до болка (думи от главата ми), сценографията беше добра, чист театър в действие.

Осмелявам се да препоръчам:)

Много добро и подробно ревю от Елена.

Няма коментари: