Бях на протеста днес за около час.
Застанах до огражденията в пенсионерската група - не малко възрастни хора - огорчени, притеснени, излъгани - кротко и спокойно си говореха помежду си за подбудите си. Основно искаха да излезе някой от парламента - да ги види и чуе. "Къде са софиянци сега?", "Напълниха гушите, децата им мутри, затова ги няма.", "Защо биете децата?", "Гражданска война направо", "Да изпушим по цигара, господа полицаи." и други подобни фолклорни мотиви.
И разбира се нямаше да е истински протест по български, ако не се изопачи и опорочи максимално (ще си прочетете новините). Това, което видях на място е, че полицията беше провокирана от снежни топки и няколко пиратки. В резултат на тези явни и опасни действия на куп деца, цял кордон полицаи се вклиниха в тълпата и започнаха да блъскат с палки по щитовете, да разгонват възрастните хора и мирно протестиращите като животни, хващаха си по някое лапе и го настаняваха на бордюра зад колите за кротко поступване. От което става ясно, че трябва по-често да има мачове, за да може децата да изливат агресията си на друго място. И че полицията трябва да прави разлика между въоръжено нападение и безобидна агресия.
Но сега е моментът да кажа, защо бях там. У нас се налага да се борим за гражданското си общество - не за изслушването на мнението му, за съобразяване с исканията му, за търсенето на справедливостта. Борим се за самото му съществуване.
Докато апатично се примиряваме и роптаем помежду си, за пореден път обмисляйки в коя държава да емигрираме, вместо да протестираме срещу наглостта и безхаберието в управлението, ще си заслужаваме всяко следващо правителство от първия до последния заместник министър:) И внимание в държавата на електората ще ни се обръща само по избори.
Необоснованите вандалски действия на тълпата са достатъчно основание да не присъства човек на протеста (също такива основателни причини са работното време, обядът с колеги, заледените улици, капещите козирки, апатията). Но как иначе ще покажете на себе си самите, че ви пука, че искате промяна?
Сериозно се замислям дали да отида и утре. Не съм вандал и не желая да бъда причислявана към някаква тълпа, която идея си няма какво съсипва. Но и не мога да си позволя да притръпвам и да гледам на всяка следваща изцепка, заменка, 13-та заплата, далаверка, провален инфраструктурен проект, политически гаф, дискриминация и средновековно тесногърдие като на нещо напълно закономерно...
Иначе днешният протест беше като трагедия от Шекспир. Главните герои (ултраси и полицаи) си имаха роли, които бяха изиграни къде добре, къде по-зле, а на останалите, които се оказаха публика на спектакъла, ни остана да клатим с глава и да се питаме:
Да протестираш или не, това е въпросът...
Един истински прочувствен разказ от Калин:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар