Откак се помня не искам друго. Само да ми дойде най-после този щастлив край (да не се бърка с цикъла) и всичко ще е наред. Защо край ли? Ами, както изразът, така и ситуациите около сърдечните терзания и флуктуации подлежат на строго стереотипизиране. За да е истинска една любов, трябва да си я изстрадал, да участваш поне в 300 епизода на бразилски сериал, и в последния, точно 5 минути преди лошата да ти вземе мъжа под носа, да я избуташ от лодката и с огромно облекчение на спечелила войната самка да викнеш финалните надписи. И това ни го набиват в главите от Пепеляшка, та до днес...
И всеки има право на щастлив край, нали знаете? Може и в този сериал да не сте се класирали за ролята happily ever after победителката, но вече сте подписали договор за още 200 серии и нов сезон.
Ама да си призная - ужасно бездарна актриса съм, дори в "Докато свят светува" не ме искат :)))) А защо се натискам и аз не знам. (имаше тук някаква песен на Портокал...)
Та, решила съм, ще си търся поприще в нова сфера - моноспектаклите "happy NOW".
Няма коментари:
Публикуване на коментар