... под земята.
В събота между 20:30 и 21:30 изобщо не запалих лампите, компютъра, телевизора (не че имам). Вместо това:
- спуснах първата си 100-метрова пропаст и мога да кажа, че открих новата си пещерна любов (извинявай, Духла:)
- разпъвах палатка
- правих салатки и пържоли (3 кила месо не са шега работа)
- бираааа!
Тези дни, прекарани на палатка, в мръзнене, опушване, и най-вече в движение нагоре-надолу по системи, буквално ме пречистиха. Няма по-добър начин да разкараш затлачените участъци от мозъка си. Едно хубаво голямо наводнение от физическо натоварване и преяждане с пещерни красоти правят чудеса с емоционалните наноси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар