Изпуснати думи, натирени мисли, с прехапан език и кръв под ноктите.
Как искаш да бъде сервирано?
Все още топло с остъчен мирис от пърлено, натюр, без подправки.
"Съвсем като истинско е!", възкликваш.
"Виан е добър учител.", отвръщам и отивам да пусна пералнята.
Приготвям две стъклени кафяви топчета за утре. Ше бъде важен ден, в който моят идеален препарат ще почне да ме вижда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар