сряда, април 15, 2009

Потъркай ме и кажи Сезам

Преди много години някой беше строшил прозрачната бутилка, в която живееше. До този момент беше виждал света единствено през дебелото стъкло. Свободата го беше опиянила. Без да обръща внимание на раните от стъклата, джинът се беше отделил от земята и завъртял стихийно под мрачното надвесено небе. Беше плакал с него, беше се превърнал във виолетово от дъгата, в кристалчета мъгла над планински снежни върхове, в косъмчета от гривата на див кон в степта. Беше погалил косите на красиво момиче и прошепнал лъстиви думи в ухото на будистки монах. Докато не се върна при стопанина си, защото свободният дух е по детски наивен и щастлив и вярва, че всеки заслужава да лети. Тогава, подлъган от сълзите на своето тяло, с въздишка го беше прегърнал и целунал, дарявайки го със спомените, събрани от дългото пътуване. Тогава видя света за последен път и усети непоколебимата тежест на запушалка над себе си...

Няма начало, нито край. Дългото време, прекарано в бутилката, го е пречупило по контурите й. Един примирен и обезверен дух във форма на амфора, свикнал да му е тясно и тъмно. Представя си, че е на дъното на кладенец и понякога вижда луната над себе си - в редките случаи, когато отпушват амфората и прошепват в нея безумни желания, които трябва да останат тайна. Знае вече толкова много тайни, но не му дават да изпълнява желания, защото това би означавало да излезе от бутилката, а стопанинът му се страхува да го пусне.

Няма коментари: