Огорчението те задавя с парцал, попил кръвта на собственото ти достойнство.
Прокарваш трескаво език по устните - болят от толкова притискане към огледалото.
Под кожата ти пъплят невидимите капиляри като клони, готови да разкъсат тялото и да се слеят със стъкления образ срещу теб.
Прозрението идва като кораб в сутрешна мъгла - и ето - виждаш лявото е дясно, ти не си това, а в тази огледална шизофренна драма играл си себе си бездарно.
Достойнството те гледа от пода със стъклен, мъртъв поглед и те пита нямо: Докога ще се преструваш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар