Заложих динамит в основите на всички мостове. Свързах синята, зелената, розовата, кафявата, една черна и някаква тигрова - всички жички, които ме прикрепят към теб. Лявата ми ръка трепери, а пръстите ми галят копчето на детонатора.
Поисках невъзможен откуп. Доказателство. Доказателство, че бог съществува. А нали бог е любов?
И зачаках.
В полунощ времето ти свърши. Нямаше те до мен, за да ми поднесеш поисканото в замяна на вярата ми. Тя изтече и се разплиска в краката ми. Околоплоните води на преносеното "ние" и мъртвият плод на несъбудената обич.
Няма връщане назад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар