Два дни, прекарани предимно в пътуване. Но и запомнящите се моменти не бяха малко. Гледката от "плажа в Маджарово" към меандриращата Арда, оградена от всички страни от високи червеникави скали, махащите деца от брега на реката - ние ги поздравяваме от лодката, обилното къпане с вода по средата на реката (брррр), летящ на някакви си 20-тина метра от нас египетски лешояд, за първи път видях черен щъркел и мишелов.
Среща със забравена тръпка отпреди 5 години и изненадата, че няма пепел даже. Възстановителните ми сили явно са се оптимизирали (никога, никога вече...)
Глухите камъни ме поразиха, катерих се, провирах се, докосвах с пръсти изсечените улеи, по които се е стичала вода, исках да се завра в малките ниши. Мястото носи спомени, които не са мои, но не мога да преборя - там са и там ще си останат, издълбани в камъка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар