Моят дом е скрит между изхабените страници на копнежите ми. Диша и леко развява бели пердета, през които се прокрадва слънце. Тишината е пълна - със заглъхнал смях, затихнал чайник, спряла вода в банята, изпопадал цвят по земята, дете, с което играя на мълчанка.
Стените му са бели, и подовете също,
едно яйце, утроба, в което да се връщам...
1 коментар:
или превръщам...
Публикуване на коментар