Chapter one - Water

С последните капки съзнание се опита да се отскубне от водната повърхност, но не успя и тъмната вода го погълна. Спомни си, че последно беше в лодката с някакви хора, но така и не можеше да си представи лицата им. Освен това имаше по-сериозен проблем за решаване. Водата, която до преди малко беше спокойна, стана почти черна и въпреки, че нямаше никакъв вятър, в далечината заприиждаха вълни. Първо игриви, черни вълнички, последвани от все по-големи и разпенени бели стени. Справи се с първите, като през цялото време малка частичка от будното му съзнание повтаряше панически, че не може да плува.
А вече виждаше поредната пред себе си. С такава вълна и на брега би се притеснил, а в момента беше сам, незайно къде, в средата на океана, без помощ от никъде. Като в насечен черно бял филм, следващият кадър беше услужливо орязан от изпадането му в безсъзнание. Отвори очи и се оказа на дъното на лодката. По-скоро усети, отколкото видя хората около себе си. Всички мълчаливо бяха обърнали глави към нещо пред себе си. Той се изправи и видя. На половин метър от водата пред тях се издигаше огромна сребриста призма, краят на която се губеше в сивото небе над океана. Преди дори да помисли какво представлява предметът, в стената му се отвори врата и тихичко иззвъня камбанка. Асансьорна шахта! Сиволиките му спътници инстинктивно се отдръпнаха назад. Но не и той. Беше свикнал вече с притегателните сили на любопитството си. Неведнъж то беше взимало решението. Изправи се и се покатери в кабинката на асансьора, без да се замисли за пътя назад, за приятелите си в лодката, за бреговете на океана, за съдбата си. Вратата се затвори и пред него остана само един въпрос: Нагоре или надолу?

Следва досънуване...



Сега като съм почти будна и мога да го осмисля, бих казала, че символите са доволно крещящи и фройдистки и сигурно може да се намери удобно сексуално тълкувание на морето и асансьора, но пък би било толкова прозаично...

Цял ден плувам в тази тъмна вода. Дробовете ми са пълни с нея. Опитвам се да говоря, но вместо това от устата ми излизат изкривени, гротескни звуци. Пяна и водорасли. Удавник, който се мъчи да убеди всички, че е жив. Не съм, не съм... искам да изчезна на дъното, не завирайте тези метални колове за търсене на трупове. Не съм приятна гледка:)
Уф, пак не можах да се депресирам като хората. Стоил донесе сладолед и всичко се усмихна:))))))