Почти абсент или Alomost absent

Наведе се и забеляза, че решетката я нямаше. Там, където винаги беше стояла и събирала грижливо боклуците, изпаднали от хората, минаващи през тоалетната. Вместо нея на пода в мозайката зееше широко отворено окото на отходната, по-скоро входната тръба. Светлината правеше странни номера. Беше си избрала онзи шантав ъгъл, при който осветява ириса така, че виждаш собствената ти зеница да пулсира. Но в този случай осветяваше водата отдолу. Никога не й беше хрумвало, че там има вода, винаги си бе представяла дълга като асансьорна шахта тръба, водеща към нищото. Безметежно поемане на мърсотията, чисто и прекрасно мистър пропър решение на всеки душ, повръщане, изхвърляне, косопад. Но сега там се виждаше вода. Тя се носеше на странни петна, светли, тъмни, спирали, завихряния. И така, внезапно й хрумна, че това не е вода, а всъщност са облаци, и че това не е дупка в пода на тоалетната, а шпионка на Магрит, през която се вижда небето. Едно прекрасно небе с плъзгащи се мазни облаци. И тогава помисли, че решетките на сифоните ни пазят от нахлуването на облаците от другата страна. На чудовищата, достатъчно хлъзгави, за да минат през най-тясното и да се настанят в уплашения ни мозък.