Поток на подсъзнанието - вторник късен следобед

Риби в очите ти. Цял пасаж - проблясва и отплува. Махаш ми от някъде - Ела, Ела, едно узукинце да сипя? Искаш ли да те разтрия с българска ракия? Пръчка от черница на дъното на бутилката, присяда ми като отпивам, предпочитам белите черници. Същински препарирани гъсеници по клоните. Откъсвам ги и оживяват между пръстите. Подхвърлям ги нагоре и политат. Малки бели пашкули, носени от вятъра. Листата на тополата ги хващат, по залез слънце ги разплитат. Без звук - дървото плаче някъде в отделна негова реалност. Ням филм е самотата и само аз я чувам - пее. Расте, расте, красивата ми самота. И всеки ден й сресвам дългата коса.