петък, април 16, 2010

Дълбаене

Стоя пред празния лист като преди разстрел. Чакам малките черни букви да пронижат мозъка ми и да са забият в екрана пред мен, оставяйки кървавите си следи по челото ми. Чакам...

2 коментара:

Laleelay каза...

Смъртта винаги е ново начало.

The Bloodthirsty Bunny каза...

Дали е нови идеи :)?

Прекрасно представено!