Живее ми се на лента. Всеки ден по 24 кадъра. Бавно, подредено, в бяло и черно, най-много с 2-3 лоши снимки. Натюр-морт, мъртви пейзажи на дните ми.
Кадър 1:
От 10 до 11 седя с изправен гръб до прозорец, пред мен чаша с дърво върху тялото, в скута ми червена ябълка. Хаосът около така аранжирания обект не е случаен, всичко е на точно определено място и внушава някакво драматично пътуване на персонажа към самия него.
2 коментара:
Един въпрос не ме оставя.
Ябълката нахапана ли е, момиче?
Цяла!
Публикуване на коментар