Толкова простичък отговор на така сложно чувство, което заплетено като от бездарен играч на котешка люлка безкрайно въже, взривява денонощно всичките ми аларми. Звънът и светлината от смутения им сън ме ослепяват, оглушават и лишават от тишината, покоя и мисълта, които са ми нужни, за да напипам отговора, толкова простичък, толкова, че само, ако мога да го хвана между палец и показалец, ще стисна силно, ще изпука, ще изцедя и последния му жизнен сок и ще си върна пълнотата.
You’ve been alone for so long
When did you forget your song?
When was your last kiss?
How many lovers will you miss?
1 коментар:
Hugs, yet again!!!
Няма надежда без болка..
Публикуване на коментар