То чете толкова много и така алчно, че забрави да затвори книгата и кориците й изчезнаха, страниците се стопиха около него и буквите се превърнаха в птици - отлетяха към северното сияние. Близо до полюса е студено и отчайващо самотно. Всъщност кой е казал, че самотата е лоша. Ето сега си представи, че е предмет, и престана да усеща студа. Малък стенен часовник с кукувичка. Никой не го забелязва, защото е покрит с прах и така са свикнали с него, че се сещат да го погледнат, само когато кукувицата се върне напролет от Африка и свие гнездо в отвора на челото му. Тази година тя не дойде. То си представяше, че по пътя й се е случило нещо хубаво (когато навън печеше слънце) или нещо ужасяващо (когато валеше). Днес беше ден с променлива облачност и то си помисли: "Сигурно кукувицата е срещнала по пътя богато сервирани трохи и се е спряла да попирува. А после се е оказало, че е капан. И сега е пленена в клетка с тюркоазени орнаменти и пътува върху гърба на камила към двора на богат шейх."
То заплака. Тъжно е да си часовник, особено когато си толкова на север. Трудно се отмерва времето, а и птиците бягат. А северното сияние тихичко запя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар