В зала България има подредена изложба на Максим (Бояджиев). Идете:) Ще ви зарадва. Обичам цветовете, които използва, изчистените линии на лицата, рошавите купи сено, прозрачното небе. Възхищавам се на лекотата, с която нанася боите, как позволява на светлината да избие, а на еротизма да се изчисти от всякакви натрупвания и да остане такъв, какъвто си е по природа - лъ-чиста енергия, наречена любов.
Поредният ми опит с акрил ме убеждава, че истината е в простотата, убягва ми още, твърде много пластове явно отразявам на платното. Слепени, смесени, разноцветни, противоречиви, merge на душевните терзания, които канализирам, насочвам и разплисквам върху парченце плат. Резултатът... по-скоро анимационно, отколкото реалистично.
Все повече се губя в разговорите със себе си. Като герой на Маркес, който, затворен в стаята си с малките си алхимически приспособления, години, години се мъчи да намери философския камък и да превърне тежкото олово на душата си в блестящо, чисто злато.
(Дени, надявам се да нямаш против, че пускам снимката:)
2 коментара:
никакъв против...
благодаря! жалко, че така за кратко се видяхме там.
:*
На водната кула - повече:)
Публикуване на коментар